Космическо инженерство и технологии


Образователно-квалификационна степен „Магистър”
Професионална квалификация „Магистър-инженер”
Форма на обучение: редовна
Срок на обучение: 1 години (2 семестъра)
Ръководител: полк. доц. д-р инж. Пеньо Пенев, e-mail: ppenev@af-acad.bg
Координатор: ст. лейт. ас. инж. Милен Симеонов, e-mail: msimeonov@af-acad.bg
Телефон за връзка: (+359) 88/ 411 82 87 – координатор
Изисквания – в програмата се приемат студенти с бакалавърски специалности, в които са изучавани дисциплини от следните области: инженерна физика, техническа електродинамика и електроника, компютърни науки, мрежи, комуникации, комуникационни и информационни технологии, оптика, космическо инженерство, космически науки, авиационна техника и др.
Примерни теми за кандидат-студентски изпит

Развитието на космическата индустрия в частния сектор през последните години създава нови възможности за развитието на аеро-космическия сектор у нас, което е отчасти и в резултат на започналия процес както на присъединяване на България към Европейската космическа агенция (ESA), така и на създаване на концепция за разкриване на Национална космическа агенция. Обхванати и стимулирани от този процес, фирмите вече търсят да назначават кадри, подготвени в областта на аеро-космическото инженерство и комуникации, но все още в България броят на такива млади специалисти е малък и не достатъчен за развитието на фирмите в тази област и за възникването на нови бизнеси.

В рамките на своето обучение, завършилите магистърска програма КИТ придобиват познания в използването на космическите методи за изследвания и анализ, за материалите с аеро-космическо приложение, аеродинамиката, орбиталната динамика, проектирането и анализа на космически мисии, проектирането и изработването на малки космически апарати, двигателите на космически апарати, навигацията, телеметрията, енергоподдържането, както и за основното и специфично оборудване на аеро-космическите апарати и приложенията им в космическите мисии. Спътниковите системи са немислими без подходящи комуникационни системи и затова другата съществена част от програмата включва усвояването на физични и инженерни познания за осъществяване на безжични комуникации с тези апарати, за сигналите, каналите, мрежите и оборудването на системите за безжична и спътникова връзка. Изучават се въпроси от интегралната схемотехника, микровълновите комуникационни устройства и системи, микровълновите измервания, безжичните мрежи и протоколи, от антени и антенни решетки, и други. Тази специфика на обучението оформя необходимия комплект от знания на специалисти с магистърско образование за непосредствена работа и добра основа за по-нататъшно усъвършенстване. Магистрите по космическо инженерство и технологии придобиват интердисциплинарен и инженерно-физичен поглед върху технологията на малките аерокосмически апарати и комуникациите с тях, както и за разнообразните им приложения. Тяхната подготовка ги прави конкурентноспособни и с перспектива за добра професионална реализация.

Учебният план на програма „Космическо инженерство и технологии“ съдържа голямо разнообразие от възможности за обучение на студентите. Структурата на програмата включва 12 задължителни дисциплини, обхващащи основните необходими общи познания в областта, както и значителен набор от курсови проекти и практики и стажове.

Срокът за редовно обучение в програмата КИТ е 1 година или 2 семестъра с обем 578 учебни аудиторни часа, за които се получават общо 75 ЕСТНК (ECTS) кредита. Добре подбраният преподавателски екип с опит в областта, успешно представя съвременните тенденции и технологии на изучаваните проблеми. Лекционните курсове са обезпечени с подходящи помагала и авторски материали, предоставяни на студентите към всеки курс. Обучението се базира на смесен физично-инженерен подход, като много се държи както на практическата, така и на самостоятелната работа по всички дисциплини.

В програмата се приемат студенти с бакалавърски специалности, в които са изучавани дисциплини от следните области: инженерна физика, техническа електродинамика и електроника, компютърни науки, мрежи, комуникации, комуникационни и информационни технологии, оптика, космическо инженерство, космически науки, авиационна техника и др. Програмата е само в редовна форма на обучение. Приемът на студенти за обучение става с конкурсен изпит. Формата на държавен изпит е защита на магистърска дипломна работа пред държавна изпитна комисия.

Завършилите магистърската програма “Космическо инженерство и технологии“ са подготвени за практическа работа по проектиране, създаване, комплектуване, оборудване и поддържане на малки аерокосмически апарати и комуникационните съоръжения към тях. Освен това, завършилите тази програма имат както общ, така и конкретен поглед (придобит в рамките на специализиращите дисциплини, проведените практики и защитената дипломна работа) върху основните приложения на тези апарати, както и способност да предлагат и разработват нови приложения.

Магистърът-инженер по космическо инженерство и технологии е подготвен за иновативни решения и преценен риск, наясно е с правно-икономическите аспекти на мисиите с малки аеро-космически апарати и безжичните и спътникови комуникационни мрежи, може да прилага комуникационни стандарти и да определя въздействието на аеро-космическите и комуникационните технологии и системи върху околния свят и човешкото общество.

Принципите, залегнали в основата на магистърската програма „Космическо инженерство и технологии“, а именно: интердисциплинарност, практическо-ориентирано обучение, обучение с помощта на смесен екип от университетски преподаватели и добре подготвени специалисти от бизнеса, съобразяване с конкретните изискванията на растящия аеро-космически и комуникационен сектор във всеки момент, и широко-профилният прием, осигуряват сериозни перспективи за реализация на випускниците на магистърската програма КИТ в България и в чужбина.

Развитието на българските фирми в областта и дефицита за високо квалифицирани кадри по аерокосмическо инженерство и комуникации у нас, дава рядката възможност добре обучени специалисти в тази магистърска програма да могат да се реализират и изградят успешна кариера.

Перспективите за реализация на випускниците на магистърската програма в чужбина също са големи. Европейската космическа индустрия е с около 34 хиляди работни места. Космическият сектор налага високи предизвикателства и стимулира разработването на нови технологии с непосредствено приложение в живота на обществото. Ползите от космическите дейности се проявяват основно извън космическия сектор и са за всички – от индивидуалните граждани до компании и институции на държавата, например от:

  • Създаване на нови услуги, базирани на данни генерирани от космическата инфраструктура;
  • Използване на космически технологии с не-космически приложения.

Магистрите-инженери по космическо инженерство и технологии могат да работят като специалисти в Комисията за регулиране на съобщенията като създават, прилагат и контролират изпълнението на комуникационни стандарти в различни области, и особено за аеро-космическите приложения. Могат да работят като специалисти по комуникационни мрежи и предаване на данни в телекомуникационни компании или други фирми. Могат да работят на управленски длъжности и мениджъри към различни фирми и държавни институции, свързани с аеро-космическите, комуникационните и информационните технологии. Могат да работят като изследователи или преподаватели в научни институти и висши учебни заведения.


Авиационни електронни системи за управление на въздушното движение
Въздухоплавателни средства и авиационни двигатели
Автоматика, информационни и управляваща техника
Електроника
Роботехнически авиационни системи
Авиационна електроника
Летец пилот
Въоръжение и боеприпаси
Аерокосмическа техника