Роден на 25.12.1995 г. в град Плевен, България. Живял съм на няколко места, включително и град Долна Митрополия, където се запали тази малка искра, която ми беше необходима, за да кандидатствам във Висшето военновъздушно училище „Георги Бенковски“.

   Начално, основно и средно образование завърших в СОУ „Иван Вазов“, гр. Плевен (сега СУ „Иван Вазов), с директор господин Димитър Митев и класен ръководител госпожа Петранка Кубратова, на която дължа добрата основа по математика, която тя ми даде през последните 5 години от моето средно образование.

   В момента родителите ми живеят в с. Върбица, обл. Плевен . Брат ми – Мартин Симеонов също е курсант (втори курс) във ВВВУ „Георги Бенковски“.

   Специализацията ми е „Навигационни, комуникационни и информационни системи“, а специалността ми е „Организация и управление на военните формирования на тактическо ниво”. През 2019 г. завърших едната от двете си бакалавърски степени, със специалност „Авионика“, като вече гордо мога да се нарека инженер.

   В продължение на 4 месеца се обучавах и в Университета по отбрана на Република Чехия, където получих ценни знания за структурата на НАТО и работата, която се извършва от всички държави-членки.

   В свободното си време обичам да разнообразявам дните си с нови преживявания и усещания, но никога не изневерявам да двете си най-големи хобита – спортното ориентиране и къмпингуването. С ориентиране се занимавам от пролетта на 2004 г., когато за първи път „хванах“ карта и се опитах да се ориентирам в центъра на град Плевен. Повече от 15 години усещането, което ми дава този спорт, ме кара всяка седмица да пътувам към някоя точка на нашата родина, за да се изправя срещу себе си и природата.

   Обичам малките компании, дългите пътувания, продължителните разходки, независимо от това дали са сред природата или просто в града, тихата музика. Обичам да прекарвам време със семейството и приятелката си, с които имаме много особена и силна връзка. Голям късметлия съм защото нещата, които правя и обичам са семейни и по този начин мога да се наслаждавам на моментите безкрайно.

   След по-малко от 3 месеца ми предстои производство, което означава, че ще сложа пагоните на отговорността и себедоказването. Шест години обучение, първо като студент в НВУ „Васил Левски“, специалност „Логистика на сигурността“, която използвах като трамплин към военното ми обучение, второ и трето като курсант във Факултет „Авиационен“ на НВУ „Васил Левски“ и на ВВВУ „Георги Бенковски“, не са малко, но са достатъчно време, за да разбереш какво искаш от този живот.

   А аз не съм сбъркал с избора си на професия – офицер от Българската армия.

   Пожелавам на всички хора – млади и не чак толкова млади, но бодри, да бъдат здрави, щастливи, усмихнати и с гордо вдигнати глави, защото има бъдеще.

   Има хора като нас, които мислят за тях и които прекарват много безсънни нощи, за да могат хората да се обичат и да се радват един на друг!

   Гордея се, че съм част от знаменната група на ВВВУ „Георги Бенковски”, защото освен лична чест, това е и огромна отговорност, която ме обвързва, с може би най-святото в историята на Българската армия - Бойното знаме!

  Роден съм на 5.11.1996 г. в град Смолян. Завършил съм Професионална гимназия за приложни изкуства в родния град, поради което, често ми задават въпроса : "Как успяваш да съчетаваш творчеството, живописта и рисуването с армията и какво общо имат помежду си?". Не е много трудно да отговоря на подобен въпрос, защото човек веднъж посветил се на изкуството, остава творец до края на живота си. Научава се да гледа на живота от различен ъгъл и да забелязва дори най-малките детайли.

    Пътят към успеха е съчетание от изкуство, наука и силна воля!

   Голям принос за избора ми да постъпя в редовете на Българската армия, носят дядо ми и майка ми. От малък съм възпитаван в любов към Родината и патриотизъм. Страстта за свобода, мисълта за необятното, търсенето на перспектива и възможността за професионална реализация се оказаха основният фактор, който ме подтикна да избера военната авиация.

    Аз избрах бъдещето!